Някъде в Малайския архипелаг

юни 23, 2017
Ферма за водорасли

Бали, Индонезия, 23, 45 ч. местно време.

Фотоклетката задейства автоматичните врати на изхода на летището и тежкият влажен въздух нахлува през процепа, въвеждайки ни в един нов свят - свят, който ни се усмихва с лицето на дребен и набит мъж в шарена риза на големи цветя. Малък автобус ни отвежда към хотела. Фоайето се намира в постройка без врати и прозорци и освен своята административна функция съвместява и тази на своеобразно антре, въвеждащо към приказна градина, заобиколена от двуетажни къщички, една от които щеше да бъде нашият дом през следващите седем дни.

Седем дни, през които успяваме да се докоснем до малка част от този приказен остров. Да научим повече за множеството аранжирани с цветя чинийки, които се оказаха дарове за боговете и които всяка сутрин местните хора оставяха на местата, които смятаха за свещени - пред домовете си, по улиците, пред малките статуетки, разположени навсякъде по острова, на арматурните табла на колите... Да открием, че влизането в храмовете трябва да става с покрити крака - дълги панталони или дълги шалове, които се връзват около кръста и които местните наричат саронг. Да разберем, че цветовете на празника са бяло и жълто - бялото е цветът на душевната чистота, а жълтото - цвета на мира между хората. Да вкусим дуриан - любимият плод на местното население, но определено странен за нашите вкусове. Да се повозим на гърба на слон и да нахраним маймунка в една от четирите гори с маймуни на острова. Да се насладим на оризовите панорами и на омайните залези. Да се спуснем с шнорхел в океана и да погледаме разноцветните рибки. Да заровим крака в кораловия пясък на Лембонган, похапвайки пресни скариди, препечени на дървени въглища. Да забравим за ежедневните неприятности, потапяйки се в усмивките на местните хора, които, дори и да не живеят охолно, съумяват да съхранят любовта към ближния.

Разбира се часовата разлика даде своето отражение през първите дни на престоя ни. На закуска се появявахме със зачервени от недоспиване очи, но жадни за нови емоции и знания. Така започваха разходките из острова - след работилниците на местни дърворезбари се запознахме с местната техника за рисуване на пана, присъствахме и на представяне на местни народни танци. Посетихме редица храмове, най-големият от които - Бесаких - е със стени, изградени от вулканични камъни, за да го предпазват от негативни енергии. Разгледахме типичното балийско село, в което всяка къща се състои от четири постройки - сграда без прозорци, където се съхраняват ценностите на семейството и където по стар балийски обичай младоженците прекарват първата си брачна нощ; кухнята, която е отделена в самостоятелна сграда; сградата за спане; и четвъртата задължителна постройка - семейния храм, в който семейството извършва ежедневните си религиозни молитви и ритуали.

Животът на хората в този малък свят започва в три сутринта с отварянето на традиционните пазари, където работният ден приключва в десет часа преди обяд. Всяка стока е обект на безкрайни преговори за цената й - пазаренето е характерна черта на балийците. Залаганията също - въпреки че законът ги забранява, винаги можеш да намериш някой местен, който срещу съответното заплащане да те заведе на организиран бой с петли...

Седемте дни се оказаха недостатъчни да превземем всяко малко кътче на острова, но успяха да ни заредят с една нова емоция, която всеки път се съживява, възпламенена от разговори и спомени за тази част от света, сгушена някъде в Малайския архипелаг.

(Публикувано на 10.11.2011 г. на web-страницата на National Geographic Bulgaria)

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.