С дъх на история (или един разказ за Велико Търново)


Светлината на новия ден прониква през прозорците на хотелска стая – утрото е тъмно, намусено, дъждовно. Пристъпвайки към терасата чувам звука от минаващия някъде в подножието на сградата влак. Отварям широко вратата – свежият въздух нахлува в дробовете ми и малко ме замайва. Дишам със затворени очи – наслаждавам се на усещането да съм тук, на това място. Отварям очи и поглеждам към близкия хълм и крепостта на него – ниски, прозрачни облаци се гонят по калдъръмените пътеки, пробягват по крепостните зидове, обгръщат цялата околност в тайнственост и тя сякаш оживява пред очите ми. Връщам се назад във времето, припомням си всичко, което знам за това толкова скъпо за българската история място. И сякаш чувам виковете от въстанието на Асен и Петър, сякаш виждам гордото чело на Калоян, сякаш чувам стенанията и виждам отблясъците от кладите на Борил, представям си Иван Асен II, облечен в семпло (почти монашеско) облекло. Замислям се за жените до тези мъже – за Елена, за коварната Анна Куманката, за гордата дъщеря на Калоян – Мария Българска – императрица на Латинската империя, за всеотдайната Анна-Мария Унгарска, която приема българския народ, като свой и умира в епидемията от чума, опитвайки се да окаже помощ и подкрепа на всички пострадали, за красивата и користна византийка Ирина Комнина. Това потапяне във времето ме освежава, зарежда с нови сили, нова вяра в утрото на българския народ. Чувствам се преродена и обнадеждена.

Съхранявайки това чувство се спускам по стръмните градски улички – отбиваме се до църквата на Свети Четиридесет мъченици за да склоним глави пред мощите на великите ни предци, които почиват там. После се насочваме към Самоводската чаршия, където се наслаждаваме на силно и ароматно кафе на пясък. За обяд имаме резервация в едно от емблематичните места за хранене – не се свеним да се отдадем на предложените ни кулинарни изкушения. Обичам ли този град – не знам, но цялата му магия, пълзяща по склоновете, стелеща се между къщите накацали по тях, ме подмамва да се връщам там отново и отново.

(Публикувано на 21.06.2017 г. на web-страницата на Момичетата от града)

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.