Белият остров в Йонийско море

юли 12, 2017
Порто Кацики
Събрахме багажа в една дъждовна есенна вечер и на сутринта поехме на юг – дестинация „… far off and foreign”. И така след около 700 км. път и 50 тунела в живописни планински масиви пристигнахме на остров Лефкада (означава „бяло“ – името идва от белите скали надвиснали над брега).  Легендата разказва, че островът е сватбен подарък, който бащата на Орфей поднася на бащата на Пенелопа.

Островът ни посрещна с малък подвижен мост, служещ за връзка с континента, който се отваря на определени часове през деня за да пропусне множеството от яхти плаващи под различни знамена към съвременната и една от най-новите в Гърция марини на град Лефкада. Навлязохме в едноименния град и попаднахме в пъстро множество от хора, което изпълваше улиците му във вечерните часове на деня. Оставихме града и неговия шум зад нас, насочвайки се към малко селце сгушено на самия бряг на морето на около десетина километра от гр. Лефкада – Agios Nikitas. Тесните каменни улички се спускат между малки хотелчета и студия, заобиколени от кокетни маслинови горички, завеждайки ни до двуетажна синьо-бяла къща. Неразпаковали багажа се потапяме в местната атмосфера, излизаме на търговската улица и вървим между масите на китни таверни, предлагащи месни и морски деликатеси, малки магазинчета, предлагащи ни както различни сувенири, така и хранителни стоки, сладкарнички изкушаващи с вкусни вафли с различни заливки и сладолед. В края на улицата достигаме брега на морето, образуващо на това място залив с малък плаж. В една от таверните хапнахме огромен стек от риба тон на скара, за който се наложи да почакаме да дойде дневния улов. А той не беше никак скромен.
За плажовете на острова бяхме чували, че се славят като едни от най-добрите в Гърция, но усещането от допира до тях е неописуемо:
Порто Кацики – разположен на югозапад в екзотичен малък залив. Може да се насладите на белотата на плажа, разхождайки се по скалите или да се отдадете на изкушението да се потопите в тези тюркоазени води, поемайки предизвикателството от около 100 стъпала, който слизат на самия пясък. Е, ние му се отдадохме.
Егремни – прекрасен, слънчев, дълъг около два километра плаж (също по западното крайбрежие на острова), и тук има предизвикателство пред плажуващите – 350 стъпала, но стимулът е силен: „350 steps to Heaven”- както бе на писано в началото на каменното стълбище. (Бяхме гости на този прекрасен плаж, преди земетресението, което затрупа част от него.)
Катизма – един от лесно достъпните плажове. Да, тук няма величествени скали в подножието, които да те приютят, но прозрачните синьо-зелени води и не губят очарованието си.
И разбира се Милос – див, слънчев, солен, прекрасен Милос. Това е и най-близкият до Agios Nikitas плаж, както и най-трудно достъпният от тук изброените. До плажа отвежда малка еко пътека започваща от селото и преминаваща през хълма. Достигайки билото гледката принуждава или да притаиш дъх или да възкликнеш. Вървенето е около 20 мин., но за тези които биха искали да си го спестят, малко корабче извършва транспорт от Agios Nikitas до Milos на определени часове.
Какво друго разкри пред нас този малък йонийски остров:
Град Лефкада – с неговата модерна марина, соленото езеро, мостът на влюбените, пясъчната ивица Гира с малките вятърни мелнички. На няколко километра от града се намира и Манастирът Фанероменис.
Град Нидри и ждрелото Димосари, намиращо се близо до града с прекрасен 17 метров водопад.
Град Василики – малък град в южната част на острова, особено популярен сред сърфистите.

(Личен архив, 09.2013 г.)

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.