На Френската Ривиера по Фицджералд


„Нежна е нощта“ не е най-известното произведение на Фицджералд, но е произведението, създадено като една своеобразна автобиография. Въпреки, че действието в романа не се разказва от първо лице, събитията, описани в него илюстрират живота на автора – млад обещаващ психолог, богата, но душевноболна  съпруга, разточителен живот, който семейството води, поради високата си платежоспособност, извънбрачна авантюра на съпруга. Това е накратко сюжета на книгата. Но ценното в нея – за всеки един любител на Френската Ривиера е атмосферата, в която авторът ни потапя, позиционирайки част от действието в романа, на Лазурния бряг.

И така годината е 1925, месецът е юли, мястото – плажна ивица недалеч от Кан с единствен хотел на нея, който остава отворен през лятото едва за втора поредна година. Туристическият сезон е приключил вече – традиционните групи от английски туристи са заминали на север още в края на април. (Казвам традиционни, защото всеизвестният афинитет на кралица Виктория към Френската Ривиера, събужда любовта към този бряг и сред нейните поданици.) Плажът е почти безлюден – две групи от по 5-6 човека (първите американски туристи) са единствените летовници на брега. Холивудските знаменитости все още са рядкост по френското крайбрежие. Началото на известния кинофестивалът в Кан не е поставено (За първи път фестивалът е проведен през 1939 г.) – Кан е спокоен, безлюден, пуст. Това усещане за спокойствие, тишина и релакс по бреговете на Френската ривиера, където летуващите са сами със себе си и морето, съпоставено с пренаселените й брегове в наше време, остава чувство на носталгия по едно безвъзвратно изгубено време.

„На брега на Френската Ривиера, на половината път между Марсилия и италианската граница, се издигаше един голям, внушителен, боядисан в розово хотел. Палмите скланяха чела пред червеникавата му фасада, а под него се разстилаше малък, блеснал на слънцето плаж. Сега тук идват на летуване богати и известни хора, но през хиляда деветстотин двадесет и пета година мястото пустееше, след като посетителите англичани поемаха през април на север; само дървените покриви на няколко стари вили гниеха като водни лилии сред гъстите борове между „Отел дез Етранже“ на Гос и Кан, пет мили по-нататък.

Хотелът и слънчевият плаж, многоцветен като молитвен килим, бяха едно цяло. В ранни зори в далечината се открояваше Кан с розовите и кремави стени на старите укрепления, а Италианските Алпи аленееха, отразяваха се във водата и вълнистата повърхност разбиваше образа им на хиляди късчета, които танцуваха между водораслите в плитчините…


Няма коментари:

Предоставено от Blogger.