Пътешествай по света с... книга (1)

август 31, 2017
Един текст за книгите, които разкриват нови светове и вдъхновяват да поемем на път.

В своето желание да науча повече за света – за страна, която скоро ще посетя, или просто водена от чисто човешко любопитство, попадам на различни книги-пътеписи, които са ме развълнували по някакъв начин и искам да ги споделя (в поредица от няколко поста). Надявам се да съм полезна с тях.

Африкански бележник, Валери Петров

Разгледайте част от Африка – Египет, Судан, Танганийка, Занзибар, Уганда, имайки за гид талантливия български творец Валери Петров. Книгата е издадена през 1965-та, но голяма част от фактите, разсъжденията и описанията на автора звучат актуални и днес. На места прославата на социалистическия режим идва малко в повече, но не до толкова, че да се изгуби очарованието на книгата. Разгледайте Кайро, пирамидите, Хартум. Научете повече за историята на тези древни земи, датираща отпреди повече от 2 000 г. пр. н. е. Потопете се в този различен свят, който Валери Петров толкова контрастно рисува за нас, споделяйки много от собствените си чувства, че четящият усеща цялата атмосфера, целият заряд (положителен или отрицателен), който тя носи.

Чували ли сте за страната Танганийка?... Е, аз не бях. Тази малка страна, разположена източно от едноименното езеро, сега в континенталната част на Танзания, е просъществувала като самостоятелна държава от 9 декември 1961 до 26 април 1964 година, когато заедно с бившата английска колония Занзибар се сливат в Танзания. Перото на автора ни води през тази част от света изправяйки ни пред различни картини, карайки ни да изпитаме цяла гама от чувства от усещане за пълно блаженство и наслада:

Но това първо запознанство с Индийския океан си заслужава описанието. Преди всичко трябва човек да си представи един плаж от бял и ситен коралов пясък. След това трябва да си представи, че на около два километра в морето успоредно с брега се проточва почти непрекъснат коралов риф, о който се пенят океанските вълни. После да си представи, че между този риф и брега водата е тиха и прозрачна като във вана и при това изпъстрена с палмови островчета, до които се достига с „нгалауа“, тоест с издълбана от дънер платноходка от тихоокеански тип с два странични равновесника. И после да си представи, че дъното... не, това човек не може да си го представи, ако не го е видял с очите си!“

до пълен потрес и смут:

„               – Какво е това? – питам аз.
                – Това е домът на Бвана Кубва (Големия господар).
                – А този двор, тези килии?
                – Това е складът за роби.
           Складът за роби! Изведнъж всичко става ясно и страшно: и високите стени, и дебелите врати, и липсата на прозорци. Складът за роби! Една от най-позорните страници на човешката история се разкрива пред мене...
     – Знаете ли какво означава името Багамойо? – пита ме госпожа Партридж.
                – Какво?
                – „Хвърлям сърцето си назад.“
      И от тези думи всичко става още по-тъжно. Тук е бил краят на сухоземния път, сбогуването с родната земя, мястото където тези злочестници са „хвърляли сърцето си“. Далечни времена на варварство и безчовечност! Как е било възможно такова масово престъпление към ближния от друга раса...“  

Следващите две книги ни разказват за част от Европа:

В главата на Италианците, Бепе Севернини

Това не е история разказвана от чужденец, попаднал в Италия и описващ нейната действителност пречупвайки я през своя мироглед. Това е една книга написана от италианец за италианците. Поднесена с щипка пиперлив хумор, Севернини ни запознава с характеристиките на собствената си нация. Книгата е разделена на десет части, като всяка една част е своеобразен ден от едно десетдневно пътуване в страната на Апенинския полуостров. Но авторът не описва сгради и места, а по-скоро... отношения. Отношения към храната, към политиката, към семейството, към червените светофари..., помагайки ни да разберем какво се случва „в главата на италианците“.  

Записки от един малък остров, Бил Брайсън

Една книга за всички мечтали някога да обходят Великобритания „от Ландс Енд до Джон О’Гроутс“ („От единия до другия край на Британия“). Поемете на път в компанията на един духовит американец с хаплив език, предприел своето прощално пътуване из острова преди завръщането си в Америка, след двайсет години пребиваване на същия, и се оставете неговата любов към това място да ви завладее.

„Във Великобритания все още има повече пейзажи, които приличат на илюстрации от детски книжки, отколкото в която и да било друга страна, в която съм бил. Това е забележително постижение за един доста гъсто населен малък остров с така силен индустриален дух.“

Брайсън разказва за живота, навиците и характерните черти на обитателите му, за историята му – с доза носталгия и (не)прикрит гняв авторът пише за липсата на обществена ангажираност във връзка с изчезващите живи плетове, така характерни за местния колорит, за упадъка на Ливърпул като промишлен и транспортен център, за новата архитектура, нанесла на места непоправими „корекции“ в местния колорит.

„Такива неща понякога ме карат да побеснявам. В тази страна хората разполагат с най-угледния, разкошен като парк, безупречно композиран пейзаж, който светът познава, продукт на векове неуморни, инстинктивни подобрения, а са на половин поколение път да разрушат голяма част от него завинаги. Тук не става дума за „носталгия по една измислена златна епоха“. Говорим за една несравнимо красива природа, изпълнена със зеленина и живот.“

Книгата е полезна и като гид в случай, че скоро ще посетите Лондон и се чудите къде наоколо можете да отскочите за един ден – а изборът никак не е малък.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.