Момичето преди, Дж. П. Дилейни

август 10, 2017

Преди време във форума BG-Mamma попаднах на тема: "Препоръчайте ми книга като..." Четейки книгата на Дилейни неволно се сещам за този форум и за ... " Петдесет нюанса сиво". Ако харесвате книгата на Е. Л. Джеймс, "Момичето преди" е точно за вас.

Сюжетът е подобен: красив, преуспяващ, богат и обаятелен архитект с маниакални изисквания към всичко в живота си (да не забравяме и сексуалността му, която на места е доста груба, на места - публична) и две съвсем обикновени момичета (момичето сега и момичето преди) с ниски доходи (за което подсказва ограниченият им бюджет при търсене на жилище под наем). Напомня ли ви вече за Нюансите? И все пак имайте предвид, че не става дума за еротичен роман, а за психологически трилър. 
Няма да преразказвам сюжета на книгата, а по-скоро ще се спра на някои акценти от нея, които ми направиха силно впечатление:

Къщата - основното поле на действие в книгата е къща в Лондон, Фолгейт Стрийт 1 - истинско хай-тех чудо: ултразвукови сензори, приложение за смартфон, което координира много от функционалностите на къщата, фоточувствителни стъкла на прозорците, сензори за топла вода в банята, които разпознават къпещия се и настройват температурата на водата според предпочитанията му, дигитален ключ за входната врата, управление чрез дигитална гривна или смартфон, вълни с различни форми подобряващи настроението. Целият този цифров свят поддържа и анализира база данни за обитателите си - кога се хранят и по колко, колко и какъв алкохол употребяват, колко време спят и пр. Базирайки се на цялата информация се анализира начина на живот на обитателите и се изготвят препоръки за един по-хармоничен и здравословен живот.

Лондон - не целият разбира се. Авторът само загатва за някои от неговите съкровища:

Британският музей с два от неговите експоната: ритуална маска на олмеките и малка праисторическа скулптура - най-старото изображение на любовен акт в света (на 11 хил. години, натуфийска култура)
  
Църква в Ситито с интересната си история след Големия пожар в Лондон, който унищожава почти целия град - за бягството на архитектите от тъмната готика и ориентацията им към светлината в храмовете, за олтара, дело на Хенри Мур, чийто камък е доставен от същата кариера, използвана и от Микеланджело.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.