Седемте рилски езера - Перлите на Рила

октомври 19, 2017
Спонтанно, дори някак на шега, в една септемврийска сутрин, нарамихме раниците и се отправихме към тази прекрасна част от Рила, за която само бях чувала, на която бях виждала емблематични фотографии, но която до момента не ми се бе отдал случай да посетя – местността на Седемте рилски езера. 

До лифта в Паничище стигнахме за малко повече от час от София. Преминахме през бариера с вход от 5 лв. за паркинг на автомобила, закупихме си двупосочни билети за лифта по 18 лв./ бр. и се отправихме на половинчасово пътешествие по въжената линия. (Предложиха ни алтернативно да се изкачим до хижа Рилски езера с джип, но ние предпочетохме да пътуваме със седалковия лифт, носещи се във въздуха високо над красотите на Рила, отколкото в подрусваща каросерия.)
Долното и Рибното езера
И така слязохме на хижа Рилски езера и се отправихме по пътеката надясно – започваща със стръмно изкачване по склона над хижата. Достигайки до (да го наречем) билото и движейки се по него под нас едно по едно започнаха да се разкриват езерата. Първо беше Долното езеро, последвано от Рибното и Трилистника. Полюбувахме се на връх Харамията (2 465 м.) – извисяващ се като страж, храбро бранещ не една, а цели седем перли в короната на Рила. Пътеката завиваше надясно, където достигнахме до бреговете на езерото Бъбрека – кристалната вода отразяваше скалата над себе си и представляваше зашеметяваща гледка, но силният вятър, който се появи, ни подкани да побързаме по пътя. Завихме наляво и там се изправихме пред панорамна гледка към Близнака. След което ни очакваше стръмно катерене нагоре за достигане до последните две езера – Окото и Сълзата. Не бях в добра физическа форма и се опасявах, че няма да успея да изкача височината и да се „докосна“ до всичките седем. Е, справих се, успях да зърна и първото – най-високопланинското езеро от седемте – Сълзата. Но това не беше черешката на тортата – гледката която се откриваше от възвишението надолу към останалите пет – по-нискоразположени езера, беше зашеметяваща и си заслужаваше всички усилия. От Сълзата стръмна пътека водеше към било, по което минава пътеката за Мальовица, но вече нямахме сили (а и време) за да достигнем до там.
Рибното езеро и езерото Трилистника
На връщане решихме да минем по маршрута, излизащ отляво на хижата. Той се оказа по-дълъг и по-обиколен – преминавайки покрай бреговете на Трилистника, Рибното и Долното езеро.
Панорамен изглед към Бъбрека
Цялата обиколка ни отне около 4 часа. Вятърът беше силен и леден по високите части, но усещането за простор, красотата и енергията на това място действат зашеметяващо, омагьосват, омайват.
Връх Харамията и езерото Близнака в подножието му
Факти, които ще запомня
  
Сълзата – най-високо разположеното – 2 535 метра.
Окото – най-дълбокото – 37,9 метра. Известно е и с името Сърцето.
Бъбрека – най-характерното за страната ни.
Близнака – най-голямото по площ – 168,6 дка. Стеснено в средата, при по-сухи лета, то почти се разделя, от където идва и името му.  
Трилистника – с най-причудлива форма.
Рибното езеро е най-плиткото – 2,5 м. дълбочина.
Долното езеро е най-ниско разположеното от Седемте рилски езера – 2 095 м. От него започва началото си р. Джерман.
Езерото Близнака
Легендата за Рилските езера
Окото и Бъбрека - изглед отгоре
Много предания има за езерата, но моето любимо е едно, което е свързано с тяхното опазване. Легендата разказва, че името на Окото идва от неговото предназначение - чрез него природата наблюдава какво правят хората в района. Когато те пристъпват законите й, биват наказвани от Бъбрека, който издига огромни буреносни облаци и чрез пороен дъжд унищожава посев и добитък. 
Сълзата (2 535 м. н. в.)

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.