Ветроходство (за начинаещи)

октомври 26, 2017


"И тъй всяко момче
всъщност е бъдещ мъж,
поет или моряк.
А морякът иска да е
капитан, смел капитан.
Капитанът иска да е
Магелан. Поне Магелан!"



Преди години идеята и предложението да се кача на катамаран (както и скокът с бънджи, който предприех спонтанно от един мост близо до Клисура - също преди доста време) не подлежеше на коментар - това беше нещо, което не бях правила и трябваше да се опита, а и въпросният катамаран щеше да ни отведе не другаде, а на петзвездния остров Лембонган. Примамливо, не мислите ли?! Е, открих кораловите пясъци на Лембонган, както и факта, че при по-високи вълни ме спохожда... морската болест.

Затова самата аз се учудих на лекотата, с която взех решението да се присъединя към групата, сформираща се за ветроходно плаване на язовир Искър. 

Денят започна добре, нямаше поводи за тревога. Слънце и лек повей - идеално време за аматьорско плаване. И точно, когато всичко изглеждаше идеално - вятърът промени намеренията си и засили присъствието си - карайки цялото езеро да се вълнува и изпращайки вълни с гребени от пяна към бреговете му. Паниката започна да се прокрадва в групата ни. Предложението на Добри - момчето от "Вятър и вода", водещо инструктажа беше адекватно на така създалата се ситуация - да изчакаме или да пуснем само едната лодка, като половината от нас трябваше да изчакат за втори курс. Решението беше мигновено и единодушно - влизаме всички с двете лодки... сега. (Като при бънджито - момчето, което ме подготвяше ми каза: "Когато кажа: "Скачай!" - скачаш. Иначе никога няма да го направиш." И аз скочих.)
Снимка: Вятър и вода
Последвалите указания само засилиха усещането за паника: "Пази се от грота*! Дръж права лодката! Слушай капитана!" Майко мила, координацията не е от най-силните ми страни, а и всички сме гледали филми, в които някой изпада в безсъзнание халосан от движещо се корабно платно. Но решението беше взето.

Отделянето от сушата не спомогна за повдигане на духовете - вятърът упорито ни връщаше към изходна позиция. Така, че не мога да кажа, че с влизането във водата всичко се промени, но след първите 30 - 40 минути ситуацията изглеждаше по-различна. Вече не бях постоянно втренчена в грота, очаквайки всеки момент да ме помете - имах идеята кога това може да се случи - терминът поворот оверщаг* беше кодовата дума. Вече бях минала през ролята на рулеви* и схващах полека предназначението на стаксела*. 

Митко (момчето от "Вятър и вода", което пое нашата лодка) ни разказа историята на плавателния съд, чийто екипаж бяхме понастоящем - стара норвежка китоловна лодка, впоследствие снабдена с платна. Този интересен факт направи плаването още по-вълнуващо за мен - та аз плавах не на каква да е, а на китоловна лодка. (Не, че одобрявам китолова - не ме разбирайте погрешно. Идеята, че плавам на лодка с история е това, което ме впечатли.)

На финала еуфорията беше пълна, а аз стъпвайки на брега констатирах с усмивка, че морската болест не се прояви.

*Термини, с които се запознахме:
грот - най-важното ветрило (платно)
поворот оверщат - пресичане на линията на вятъра през носа
рулеви - който отговаря за поддръжка на зададения курс
стаксел - основно предно триъгълно ветрило.
Къмпинг „Иструм парк“, яз. Искър

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.