Копривщица - градът-музей

ноември 02, 2017

„Боже мой, селце като кутийка, гдето се ражда само ръж, гдето зимата е девет месеца, гдето най-работните пътища са широки таман две педи, гдето знатните гости се считат за хаджии, гдето не е стъпвал кракът ни на Бланки, ни на Ами Буе, ни на Киприян Роберта, ни на Луи Леже и пр., пр. – и такава паплач от деятели и родолюбци!  Необяснимо!” 

Захари Стоянов


Бяхме решили да посетим Копривщица преди време и това, че в уречения уикенд се изсипа страхотен дъжд не ни се понрави, но... не ни и спря. Пътувахме по Подбалканския път за да се насладим на красотите и гледките му, но за жалост ниските облаци не ни предоставиха този шанс. Лек дъждец продължаваше да вали и при паркирането на колата, но ентусиазмът бе по-силен от метеорологичните условия. Оказа се, че не бяхме единствените, избрали китното градче за съботна разходка - навсякъде по улиците се виждаха чадъри с усмихващи се лица под тях.
 
Идвали сме в Копривщица (и ще продължим да го правим), но тя не спира да ни изненадва – сякаш всеки път я преоткриваме отново и отново. Възрожденските къщи, накацали по бреговете на реката, хълмовете, които се разпростират на всички страни, калдаръмените улици - едно своеобразно потапяне в друго, отминало време. Усещането е прекрасно.



Разходката ни зареди с много енергия, гледките и облаците, пробягващи по близките хълмове и свежия въздух, пропит с аромата на дъжд, ни разведри.

За обяд се спряхме в Страноприемница Дядо Либен. Колко истории и колко топли спомени от тази кръчма бяхме слушали, че изборът й сякаш беше предопределен... Но очакванията не бяха оправдани (пиша го с най-голямо съжаление) – мудно и бавно обслужване, безвкусна храна – избрахме няколко неща от менюто, но нито едно не се оказа сполучливо. Въпреки това настроението от приятната разходка остана непомрачено. 




Няма коментари:

Предоставено от Blogger.