Плажът - един профил на съвременния пътешественик от Алекс Гарланд

ноември 09, 2017

Когато Алекс Гарланд пише своя роман „Плажът“, той е едва 26 годишен. Самият той, страстен пътешественик и авантюрист в своите търсения, осъществява контакти със себеподобни, които ползва като прототипи на героите в книгата, а част от историите им пресъздава в нея.

Гарланд рисува образа на съвременния пътешественик, като човек пристрастен към пътуванията, със силно развито консуматорско мислене. Той търси постоянно различното, разнообразното, екзотичното – иска повече от всяко място и време, бяга от монотонността на обикновения човешки живот.

Така героят му, воден от една ръчно нарисувана карта, се озовава на таен остров с прекрасен плаж и лагуна - място, известно на малцина избрани. Разказът продължава със сцени от живота на това малко общество и за марихуаната, като част от този прекрасен свят (или като средство за бягство от същия). Идеята, че това е „Райска градина“ се афишира и поддържа с постоянство. Но ако беше така, защо създателите й, привличат нови хора към обществото си? Ако всичко е идеално, защо се търси свеж полъх чрез нови хора, нови истории, нови идеи, ако не за да се разнообразява скуката на ежедневието (която островитяните ревностно отхвърлят).

В края на книгата се вижда яростта, в която всички изпадат, лудостта, до която ги докарва напрежението от неприемането на факта, че изграденото е едно голямо разочарование, че това за което всички са мечтали и са вярвали, че е изцелението срещу скуката е нищо повече от едно ново рутинно ежедневие.

Пет цитата от книгата, свързани с пътуването:


Не можех да очертая точно разликата между туристи и пътешественици. Колкото повече пътувах, толкова по-трудно ставаше да ги отлича. Но все още държах на една разлика - туристите отиваха на почивка, докато пътешествениците правеха нещо различно. Те пътуваха.   

„През това пътешествие научих нещо много важно. Бягството чрез пътуване помага. Почти от момента, в който се качих на самолета, животът  в Англия загуби значението си. Щом светнаха знаците за затягане на коланите, проблемите изчезнаха. Разбитите облегалки за ръце изместиха разбитите сърца. Докато се издигнем във въздуха дори бях забравил, че Англия съществува. 



„Да събирам спомени или преживявания беше основната ми цел, когато започнах да пътешествам. Търсех ги така, както колекционер на марки издирва редки екземпляри и навсякъде носех със себе си въображаем списък на нещата, които трябва да видя или направя.

„Не си водя дневник на пътуванията. Веднъж реших да го направя и се оказа голяма грешка. Сега си спомням само онова, което на времето съм си направил труд да запиша... Точно по същата причина не пътувам с фотоапарат... Де да съществуваше апарат, който да запечатва мирис. Миризмите винаги са много по-живописни от образите.  

„Единствената тема на разговор, която прехвърляше заобикалящата ни стена от скали, бяха пътуванията. Говорехме много за тях. Дори и сега мога да възстановя списъка на страните, в които бяха ходили приятелите ми… Човек можеше да разбере сума неща за някого само от местата, които е посещавал, и от това кои му бяха любими.“



Няма коментари:

Предоставено от Blogger.