Дневник на едно пътуване (или за моя първи опит с Wizz Air)

ноември 23, 2017
Снимка: pixabay.com
Една коледна реклама на голямо европейско летище провокира спомените ми и доведе до написването на този текст.

Преди няколко години или по точно за майските празници около 24-ти (2013 г.) решихме да погостуваме в Холандия на наши близки хора. Програмата бе да вземем ранен полет и да изкараме три хубави дни шляейки се из улиците на Амстердам. Пристигнахме на време на летището, купихме си кафе, минахме през проверки и скенери и заредени с ентусиазъм се отправихме към гейтове, гъмжащи от хора. Е, все съм виждала хора на нашето летище, все е било, но такова стълкновение не ми се беше случвало. Помислих си: „Сигурно е заради нискотарифните компании и евтините полети.“ Уви, заради компаниите беше, но не заради цените на полетите, а заради закъснението на същите. Полетът за Болоня беше отложен за някакъв по-късен час и хората седяха и чакаха. Щастливи от съдбата си, че не сме решили да пътуваме за Болоня този ден, разговаряхме оживено за предстоящото посещение на града на каналите, на червените фенери, на Рембранд и Ван Гог. И точно десет минути преди бординга... бам – часът на излитането се отлага с два часа. След първоначалното смущение, решихме, че два часа не са болка за умиране – можеше и да е по-зле. Но не бяха два - промяната на часа беше неколкократна докато на екрана не се изписа, че самолета за Айнховен ще излети в седем часа вечерта – седем часа вечерта – това е цял загубен ден от всичко три. И в хаоса на всичко това, никой от персонала на летището не знаеше какво се случва и на какво се дължи това отлагане... Още при първото закъснение вратите се отвориха с възможност човек да излезе на въздух или да се откаже от полета... както и доста хора направиха, но ние здраво стиснали своите билети не искахме да се откажем от това пътуване – излизахме, влизахме, но не изпускахме екраните от поглед. 

В ранния следобед обаче ранното ставане и оскъдната храна, която бяхме поели ни принуди да напуснем пределите на летището и след кратка консултация с представителка на Wizz Air, която ни увери, че самолетът може да закъснее повече, но няма да излети преди 19 ч., с пристъргващи от глад стомаси се насочихме към едно кръчме в жк. Дружба. Хапнахме, пийнахме и се поехме към спирката на автобус 84. Имаше време – защо да висим на летището. Настанихме се в автобуса, който на светофара се насочи към терминал 2, преди да премине през терминал 1, но и това нямаше значение – имахме още час и половина до седем. Минахме през терминал 2 и след терминала автобусът спря – ей така в нищото без причина и обяснение и шофьорът изчезна някъде, оставяйки затворени всички врати с изключение на една половинка, през която беше излязъл навън. В този момент бърникайки из телефоните и разговаряйки лежерно, рефрешваме страницата на летището и упс... бординг... Очите ни излизат от орбитите си, оглеждаме се на всички страни в опит да съзрем шофьора на автобуса, но уви той никъде не се вижда. През прозореца жълтеят няколко таксита не далеч от нас и решаваме да пробваме с някое от тях. Но затворените врати на автобуса се изправят пред нас – оглеждаме се за бутон, който да спомогне за отварянето им - не откриваме такъв (или не гледаме където трябва). Насочвам се към първата врата, която е отворена наполовина и леко натискам затвореното крило (тъй като отвореното, през което е излязъл шофьорът е с преграда към пътниците) за щастие то поддава и вече сме навън. Насочваме се към първото такси, което естествено отказва да ни превози на такова разстояние – 10 лева правят таксиджията по-благосклонен и ние се мятаме в колата. Пристигаме на летището, на скенерите не ни карат да се събуваме, да вадим телефони или да махаме коланите – вече сме им познати – толкова пъти преминахме през тях този ден. Останали без дъх с изплезени до земята езици се натоварваме на летищния автобус. Успокоили вече туптящи сърца се усмихваме на приветстващите стюардеси, настаняваме се на местата си и се отпускаме блажено на седалките си. Самолета започва да маневрира и се включва капитанът с извинение за забавата и приветствие към пътниците на полета за... Болония. Очите отново изскачат от орбити, пулсът се ускорява. Добре, че бързо коригира грешката си - бяхме на правилния самолет.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.