Парк за танцуващи мечки, гр. Белица

декември 06, 2017


София, 13:00 ч. (местно време)

Стоя до таблото с дневното меню, изчаквайки момчетата от Фабрика Дъга да приготвят обяда ми. Погледът ми прескача от предмет на предмет, опитвайки се да обхване целия интериор. От ляво на бара са поставени рекламни картички. На една от тях е сниман грамаден мечок. Слънчевите лъчи, проникващи през клоните на дърветата, хвърлят игриви сенки върху светлата му козина. Спечели ме - вземам картичката, обръщам я и се зачитам: "Парк за танцуващи мечки, Белица" Следва информация за парка, координати за връзка и работното му време. В главата ми изплуват някакви спомени за инициативата, свързана с името на Бриджит Бърдо, но много мъгляви и откъсъчни. Обядът ми е готов. Поемам с усмивка приготвеното и прибирам машинално картичката в чантата, но скоро ми се налага да я извадя отново.

След около седмица...

На 12 км. от Белица, 15:00 ч. (местно време)

Информират ни, че разходките в парка са само с гид на всеки половин час и ни предлагат да се запознаем с историята и с обитателите му посредством 8 минутно видео. Бегло си спомням мечкарите от детството ми, държащи верига към която е привързана мечка в едната ръка, а в другата - гъдулка. Но никога до този момент не се бях замисляла какво е струвало на тези животни цялата тази "забава" за публиката. Видеото разказва още за идеята за построяването на парка и реализацията й от фондация "Четири лапи" (тази година името им много нашумя покрай спасяването на дивите животни от зоопарка в Алепо) и фондация "Бриджит Бърдо".


Панорамна площадка ни позволява да се насладим на парка (с неговата площ от 120 000 кв. м.) от високо, както и на близките върхове на Рила и Пирин.

В уречения час започва нашата разходка. В самото начало се запознаваме с двама от най-новите обитатели на резервата - две мечки от Албания. С тях броят на всичките му обитатели е 26, като освен от България и Албания има животни и от Сърбия.

Придвижвайки се напред, по отделената с висока ограда пътека, научаваме личните истории на всички мечки. Аз казвам мечки, но всяка една има своето име, както и своето тъжно минало, което не може да остави човек равнодушен. Спомням си ясно историята на Йета (Албанската мечка), която е живяла 17 години в робство. Сега, въпреки цялата площ, с която разполага, тя върви в една линия - една добре отъпкана пътека, по която вече не расте трева. Една линия - с дължината на въжето, за което е била връзвана. 

Но в едно с ужасното минало, научаваме прекрасни факти от сегашния им живот. Бърлогите - от начало всички изкуствено създадени, днес - част от тях са дело на самите мечки. Зимният сън, от който са били лишавани в миналото, постепенно се завръща в природата им. И още... И още...

Естествена бърлога

На изхода ни очаква touch screen, предоставящ индивидуална информация за всички обитатели на парка. Любимец ни стана Монти, който за съжаление видяхме за кратко. Прекрасен мъжки индивид с размери над 300 кг. Един от най-дългогодишните обитатели на парка.

Очаровани сме от това прекрасно място. Цялостното усещане, което то остави в нас е за любов, грижа, отговорност, милосърдие, човечност...

Как и кога да стигнем?

На 12 км. от гр. Белица, като последните 2,5 км. са черен път, но напълно проходим (поне при сухо време).

В периода Декември-Март паркът е затворен за посетители.
За посещения в друг период - информация може да намерите на страницата на парка: park.belitsa.com

Вход: възрастни - 6 лв. и деца - 3 лв.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.