Да обичаш...шоколад! (или за моето първо пътуване до Швейцария)

декември 28, 2017
Снимка: pixabay.com

Обичам шоколад. Да се докосна до Неговия свят беше истинско предизвикателство за мен. Бях превъзбудена като малко дете още от момента, в който разбрах, че приказната шоколадова страна няма да остане далечен блян - една детска мечта (вече поизбледняла с годините) ще се превърне в реалност. 

След кацането ни в Цюрих не виждах нищо, не усещах нищо, всичките ми сетива търсеха Нея - стремяха се към Нея, предусещаха аромата й, потапях се в атмосферата й. Въпреки този изпепеляващ копнеж, срещата ни закъсня с около два дни, през които не ядях, почти не спях, представях си я... И накрая - тя все пак се осъществи. С излизането от гарата на Цюрих, пресичаш булеварда и тръгваш по Швейцарската „Витошка” и там от ляво ме посрещна Тя. Не като в приказките – малко по-осъвременена, с по-големи витринни стъкла, по-лъскава, по-модерна, но не загубила нищо от магнетизма си - работилницата за ръчен шоколад. 

Витрината беше отрупана с множество цветя и кошнички пълни с шоколадови яйца, зайчета и пиленца - символизиращи наближаването на един от най-светлите християнски празници (тук неволно правя асоциация с шоколададжийницата от книгата "Шоколад" на Джоан Харис). Отворих голямата стъклена врата и пристъпих плахо - все едно влизах в храм). А не влизах ли? Ванилия, канела, карамел, топъл шоколад - ароматната консистенция проникна през ноздрите ми и завладя цялото ми тяло, почувствах се леко замаяна, устните ми тръпнеха, дишането ми се учести, страстта ме завладя - запулсира в мен. Регалите срещу мен се усмихваха подредени и цветни, ревностно пазещи шоколадовите си съкровища – пакетирани в различни кутии, хартиени опаковки, целофан, украсени с множество панделки и джувки... Цветната въртележка ме завъртя, очите ми прескачаха от предмет на предмет стремейки се да обхванат всичко. Движех се с бавни стъпки, страхувах се - ”Халюцинирам ли?”

Обиколката ме изведе в почти изходна позиция, когато видях това, което търсех и то от самото начало. Намира се до входа в ляво, но може би множеството хора събрани там, или хилядите цветни артикула завладели погледа ми, бяха попречили да съсредоточа вниманието си върху... витрината за свеж, ръчно изработен шоколад. Парчета с различни размери и форми, подредени едно върху друго образуващи вкусни пирамиди и усмихнатата швейцарка готова да съдейства и да предложи това, което най-добре ще допадне на вкуса ти. А разнообразието наистина е огромно:черен, млечен, бял шоколад в комбинации с плодове, ядки, карамел, и само за ценители - с различни нетрадиционни подправки, като например лют пипер. Изборът наистина е труден, но каквото и да решиш – той е гарантирано правилен, поне за мен. Няма да говоря как излязох с малък пакет различни видове ръчен шоколад и тръгнах по оживената централна улица, няма... защото част от мен е все още там в малкия шоколадов дюкян – отдала се завинаги на страстта си към ШОКОЛАДА.



Октомври 2008

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.