Град под града – Сердика

януари 11, 2018

Скрит под Ларгото, десетилетия наред Сердика очаква своето въздигане от пепелта. Построяването на знакови сгради през петдесетте години запраща града в забрава. ЦУМ, Министерския съвет, Партийният дом, хотел „Балкан“ крият в своите основи много неразказани истории. Изкопните работи около втория лъч на метрото дават нова възможност част от тези истории да излязат наяве.

„Сердика е моят Рим.“, Константин Велики

Появил се на главния път Виа Диагоналис, свързващ Сингидунум (Белград) и Византион (Константинопол, Истанбул), в началото като римски пост, по-късно прераснал в космополитния град – Сердика, с големи термални бани, амфитеатър, внушителни обществени сгради и сложно водоснабдяване от полите на Витоша. През времето на своето съществуване градът спомня както велики и славни дни, така и периоди на упадък и забрава. Не искам да пресъздавам цялата му историята, тук споменавам само част от нея, съхранена в лицето на няколко знакови сгради и руини, които могат да се видят в центъра на съвременната столица на България:

Портите

Четири са били основните порти на крепостта Сердика. Източната порта се намира в подлеза между бул. Дондуков и Президентството в т. нар. Архитектурен комплекс Сердика. В него могат да се видят както дебелината на крепостната стена, така и древна римска улица и останки от жилищни сгради.

Западната порта се намира в архитектурния парк, открит през миналата година до католическия храм.

Местоположението на другите две порти: Северната – до Халите, Южната останала в основите на Съдебната палата. 

Ротондата и Константиновия квартал

Кръглата църква или Ротондата е истинска антично-архитектурна скъпоценност. Построена през IV век, относно първоначалното предназначение на сградата се водят дискусии, но най-масово разпространено е схващането, че е била изградена за баня. По времето на император Константин I Велики (306 – 377 г.), когато започва процъфтяването на християнската религия и самия град става един от основните й центрове, сградата е превърната в църква. Самият Константин Велики е бил почитател на термалните извори на града и е бил чест негов гост. Негови са думите: „Сердика е моят Рим.“ По това време в града се построява Константиновият квартал, останки от който могат да се видят около Ротондата.

През османското владичество по нашите земи, църквата е преустроена на джамия – християнските стенописи са покрити с мазилка изрисувана с цветя.

След Освобождението на България тя е изоставена и занемарена. Едва при смъртта на Александър Батенберг е пригодена за временен мавзолей. След преместването на тялото ротондата е възродена отново – съборено е минарето, вътрешната мазилка с флорални мотиви е премахната – открива се средновековната живопис, състояща се от три пласта.

Снимка: www.svgeorgi-rotonda.com
От всички стенописи със своята уникалност силно се отличава този, изписан в X век най-вероятно по времето на цар Симеон I. Образът на глава на ангел, изписан под купола е силно въздействащ – прекрасен, истински, одухотворен. Някои специалисти считат, че той надминава образите на много по-късните Боянска църква и първите етапи на италианския Ренесанс, т. нар. Проторенесанс.

Към настоящия момент Ротондата е действащ християнски храм, в който се провеждат литургии всеки ден от 8 ч. и 17 ч.

Една раннохристиянска базилика, дала името на съвременния град. Построена през V в. върху некропол  в музея под църквата могат да се видят множество саркофази, зидани гробове и фамилни гробници, датиращи от III в. до V в. Някои от гробниците са украсени със стенописи - най-често с мотиви с цветя, все още липсват християнските символи. 

Освен гробници, в основите на базиликата са открити руини от няколко (четири) по-ранни църкви.

Входът на базиликата е 6 лв. за възрастни, а работните й часове са от вторник до неделя от 10:00 до 17:30 ч. Понеделник е почивен ден.  


Строителството му започва при управлението на Диоклециан (284–305 г.) и завършва при Константин Велики. С капацитет от 20-25 хил. души публика и арена само с 10 м. по-къса от тази на Колизеума в Рим, амфитеатърът на антична Сердика е бил един от най-големите в Източната Римска империя. Този символ на античността изгубва значението си с упадъка на същата, когато сградата се превръща в източник на строителни материали. Открит през 2004 г., днес руини на амфитеатъра могат да се видят в сутерена на съвременния хотел „Арена ди Сердика“.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.