Ниш - очаквания vs. реалност

март 10, 2018

В един съботен ден, наскоро, къде спонтанно, къде недотам, се отправихме на еднодневна екскурзия до Ниш. Първите новини, които се появяват за Ниш при търсене в Google, са за новооткритата магистрала - Димитровград-Ниш. (Платена от 01.01.2018 г. - 190 динара или 1.60 евро в посока.) Една наистина добра новина.

И така рано сутринта поехме на запад с амбициозна програма, включваща посещение на лятната резиденция на Константин Велики - Медиана, Кулата с черепите - Челе кула, Концентрационния лагер "Червен кръст", Нишката крепост и разбира се - един обяд по сръбски. Казвам амбициозна, защото за хора, които не са посещавали града отдавна, не познават местоположението на забележителностите и поемат на там без ясен план и карта, една такава екскурзия може да им осигури доста запомнящо се преживяване.

Първо за магистралата - дори и осигуряваща едно по-комфортно пътуване, тя не покрива цялата отсечка. Пътят през дефилето е все така прекрасен и живописен и... двулентов.

При влизане в Ниш, първата ни спирка беше Медиана. Въпреки силното ни желание да видим през своите очи императорската резиденция - вилата на Константин Велики остана непозната за нас. Съгласно надпис на касата археологическия комплекс е затворен "от ноември 2017 г. до пролетта на 2018 г." Както се казва: "Ударихме на камък.", но не паднахме духом - все пак оставаха още четири от пет точки от програмата ни.

Следващата ни спирка беше Челе кула. Историята на кулата е толкова потресаваща, колкото и самата тя: Годината е 1809-та. В източна Сърбия избухва въстание срещу Османската власт. Превесът на броя турски войници над този на въстаниците е почти четворен. Въстанието е потушено, а равносметката - 4 000 убити въстаници. Горд от победата, наместникът на Османската власт в Ниш изпраща "зловещ" подарък на върховния си господар в Истанбул - кожите от главите на част от убитите размирници. А самите черепи (950 на брой), напълнени с памук, вгражда в кула, която да служи за назидание. През годините много от черепите изчезват, но дори и тези, които са останали са достатъчни за пресъздаване на цялостната злокобност на начинанието.


Челе кула - Кулата с черепите
Част от черепите вече ги няма, но това не прави гледката по-малко смразяваща кръвта.
Стените на Челе кула са високи 4,5 м.

Влизането в кулата е с билет. Комбиниран билет за Медиана, Археологическия музей, Челе кула и Концентрационния лагер е на цена от 300 динара. Работното време на Челе кула е от 8:00 до 20:00 ч. Предупредиха ни, че работното време на Концлагера е до 16:00 ч., но това не ни притесни - все още беше 11:00 ч. местно време (12:00 ч. - българско).

Следващата стъпка от плана ни беше вкусен обяд и кратка почивка в центъра на града - с нашия малък мъж (3 г.) трябваше да отделяме повече време за почивки.

Паркирахме в една странична уличка. Табела любезно ни уведомяваше, че сме в зона II, която в събота работи до 14:00 ч. и трябва да заплатим паркомястото си чрез SMS. Роумингът със страни извън ЕС не се слави с добрите си условия, а и не бяхме сигурни дали SMS-си от чужди мобилни оператори ще бъдат зачетени. Разпитахме на посоки за алтернативен начин за заплащане на паркомясто. Оказа се, че има - чрез талони за паркиране, но... никой не знаеше от къде можем да се сдобием с такива (А и имаше предположения, че зоната може да не работи заради непочистения сняг.) Залутахме се от РЕП на РЕП в търсене на талон за паркиране, което се оказа нелека задача - на много места бяха свършили. В един момент късметът ни се усмихна, но талоните бяха за едночасово паркиране, за двучасовото бяха изчерпани. А два билета за едночасово, които да се застъпят... о, не, така не става.. И така с талон за едночасов паркинг и надеждата днес да не работи зоната оставихме колата в зона II.

Още при гореописаното търсене преминахме няколко пъти покрай емблематична за Ниш статуя на писателя Стеван Сремац, неговия герой Калча и кучето, верният приятел на Калча. Интересната забележителност се намира в началото на Казанджийското сокаче, в миналото прочута занаятчийска улица. Няколкократното преминаване по улицата не ни индикира къде можем да хапнем вкусна сръбска кухня (Сега като се замисля, може и да се е дължало на по-ранния час.), а известната "Стара Сърбия" беше затворена. Допитахме се до двама местни младежи, които ни изпратиха, по техни думи, при най-добрите плескавици в Ниш - Pinko Panter (ул. Николе Пашића 34a). Маршрутът до там е следният: от статуята на Стеван Стремац и Калча се пресича главната пешеходна улица и се продължава направо по десния тротоар на автомобилния път и някъде там се намира Розовата Пантера, която обаче се оказа заведение за бързо хранене, а не това беше целта на нашето посещение. Започнахме едно лудо лутане по околните улици с едно малко хленчещо вече дете - двама възрастни опънали до краен предел нервите си. Броденето ни изведе на площада преди моста за входа на крепостта, в пълно недоумение как да действаме от тук насетне. В последен порив на надежда пресрещнахме една млада майка с малка госпожица с питането къде може да се хапне вкусно в този град. И така предстоеше ни път назад към Кафана Галия, за която няколкократно ни беше споменато от нея, че е с една от най-вкусните кухни... И така върнахме се по стъпките си до Стара Сърбия. Там други добри хора ни показаха как да стигнем до кафаната, която се оказа на улицата успоредна на пешеходната улица с кафаните. Радостта, която се изписа по лицата ни откривайки мястото за похапване, не знам дали мога с нещо да сравня. И така разведрени от откритието на кафаната, пристъпихме плахо и с надежда в очите, че ще се намерят три места за нас. Е, намериха се... Блажено отпуснахме уморени тела и освежихме деня с местна бира и после се заредиха вкусотия след вкусотия... Каръшкият късмет беше бил отбой, си помислихме, но се оказа, че само е излязъл в обедна почивка.


Нишка крепост - главна порта
След вкусното похапване към 14:00 ч. се отправихме към Нишката крепост с идеята първо да преминем на бегом през нея по пътя за Концлагера (някъде бях прочела, че той се намира на 10 мин. от задния изход на крепостта). Първият "заден" изход нямаше табела, която да оказва посока към Концлагера, вторият изход - също, но решихме да излезем от там и да търсим по пътя табели. Открихме напътстваща табела, но пътят не беше пригоден за изминаване пеш - нямаше тротоар. И започнахме едно придвижване, едно тревно-кално придвижване към концлагера - двама възрастни с багаж и малко дете, което към средата на този обход не издържа и отново вдигна ръчички. Табелите отново се загубиха и с допитвания по пътя напредвахме към Концентрационния лагер. В 15:50 ч. бяхме на входа му, но разпоредителката беше непреклонна - работното време беше към края си, нови посетители не се допускаха. Отпуснахме рамене в разочарована поза. С последни сили вдигнахме ръка към първото преминаващо такси, което ни откара до входа на крепостта за около 2 мин. - имало и по-лесен път за придвижване от обходния маршрут.

Малко информация за Концентрационен лагер "Червен кръст": Създаден е през септември 1941 г. след взето решение от сръбските власти. За местоположение е избран изоставен военен склад близо до жп гара "Червен кръст". Подложени на нечовешки условия в лагера са били роми, евреи, патриоти - сред които жени и деца. Предполага се, че през лагера са минали 30 000 човека. Интересно около историята на лагера е масовото бягство, организирано от затворниците на 12 февруари 1942 г., при което 105 човека са успели да избягат. 

След края на пътуването ни направих проучване в Google maps и се оказа, че всички маршрути от крепостта до Концлагера са около 30 мин.

Няколко предложения за пешеходни маршрути от Нишката крепост до Концлагера
И така с топло и вкусно капучино в крепостта и обиколка по стената й завърши нашето пътешествие в Ниш. Отидохме неподготвени, но следващият път няма да е така.

За Нишката крепост

Една от най-големите и добре запазените крепости на Балканския полуостров, тя е част от културното световно наследство на ЮНЕСКО. Днешният вид крепостта е придобила през Османското владичество - XVIII век. Разположена на десния бряг на р. Нишава, крепостта има формата на многоъгълник с четири порти. Високите 8 м. стени са обградени с ров отвън и са допълнително укрепени с дървена конструкция. Всяко лято тук се провеждат джаз и рок фестивали. Крепостта е с целогодишен достъп и свободен вход.

Нишка крепост - стените и ровът



Няма коментари:

Предоставено от Blogger.