Из Източните Родопи - пътеводител за дъждовно време

юли 19, 2018
Предстои ви пътуване до Кърджали. Тук съм събрала няколко забележителности в региона, които могат да бъдат посетени дори и в дъждовно време.

Регионален исторически музей - Кърджали

Тук няма да говоря за експозицията на самия музей, а за сградата, в която същият се помещава. Архитектурата заинтригува с форми и орнаменти, нехарактерни за нашите ширини. Построена през 20-те години на миналия век от местната мюсюлманска общност, в последствие е одържавена. Идеята е била в зданието да бъде поместено медресе (мюсюлманско духовно училище), но до нейната реализация не се е достигнало. С типичните марокански арки - фасадата е емблематична за арабската архитектура.


Кърджали; Музеят
Язовир Кърджали

Чудесно място, където можете да изкарате престоя си, любувайки се на водната шир, е село Главатарци. Няколко хотелчета накацали по бреговете му, разкриват красиви гледки към един от най-големите язовири в България и част от неговите понтонни конструкции. Рибните ресторанти, плуващи върху водите от другата страна на язовира, също не са за изпускане.


язовир Кърджали
Язовирната стена на водоема е впечатляваща - със своите 104 м. тя е трета по височина в България и е една от малкото в света, които се извисяват над голямо населено място. Това е и причината за по-засилените мерки за сигурност и за ограничения достъп за външни лица до нея. Преди десетина години ни позволиха да се разходим по стената и да се насладим на панорамата, която тя разкрива под себе си, но от няколко години тази практика е преустановена.

Каменните гъби


Каменните гъби при село Бели пласт

Намиращи се до самия път, на около 1 км. от с. Бели пласт, тези  вулканични туфи са оформени в много интересни фигури - наподобяващи гъби с височина между 2,5 и 3 м. Местността е известна сред местното население с названието Манатаркая.

Татул


Преди години, когато посетихме региона в програмата си не включихме Татул - не си спомням точната причина, но бях останала с впечатлението, че е трудно достъпен. Е, оказа се, че не е така - скалното светилище се намира непосредствено до едноименното село. Постлана с каменни плочи пътека, тръгваща от малкия паркинг, на който оставихме автомобила, отвежда до самото подножие на скалната гробница.

Татул; Скален саркофаг
Праисторическо светилище - такъв остана в съзнанието ми този култов комплекс. Саркофагът, с формата на пресечена пирамида, е оформен през XVIII - XI в. пр. Хр. За разлика от другите гробници открити в България, където телата на мъртвите владетели са поставяни под могилни насипи, това поставяне на мъртвото тяло на височина, близо до слънцето е уникално само по себе си. Това е и причината да се смята, че светилището е гроб на самия Орфей. Според древни текстове останките на легендарния тракиец били положени в урна върху скала. Идеята на това е той да бъде посредник между богове и хора.

Намерените при разкопките предмети, направени от различни материали, свидетелстват, че на поклонение тук са идвали хора от различни краища на света. Надолу по склона се виждат изсечени стълби, които местни и чужди са изкачвали за да поднесат своята почит и дарове.

Поглеждайки на срещуположната скала се вижда едно голямо каменно слънце. Върху него през "мушка" открита от археолозите, се проектират слънчевите лъчи при слънцестоене.

Татул; Слънце в скалата
Интересен феномен свързан с това място е, че точно преди изгрев слънце температурата рязко спада, след което постепенно започва да се покачва. Предполага се, че това се дължи на аномалии в структурата и състава на самата скала. Това явление, напълно необяснимо за древността е вероятната причина за избора точно на тази скала за култово светилище.

Перперикон


Перперикон; Дворецът
На 15 км. от гр. Кърджали, кацнал на хълм извисяваш се над на река Перперешка, се намира древният свещен град - Перперикон. Твърди се, че интересът към хълма датира от преди около 8000 години, когато в своето преклонение пред Слънцето като божество, хората са търсили хълм на които да го посрещат/ изпращат, на който да го почитат. На по-късен етап с откритието на сечивата, става възможна обработката на камъка. На скалите се появяват  грубо оформени ниши, които служели за поставяне в тях на дарове за боговете.


Перперикон; Голямата гробница - включва 15 саркофага. Това е криптата, в която се предполага, че са погребвани жреците.
Има предположения, че през II в. пр. Хр. древният град приютява в себе си светилището на бог Дионис - Богът на виното и веселието. Откритата огромна зала, в центъра на която се намира олтар с диаметър около 2 метра и височина около 3 метра, напълно отговаря на описанията на храма на Дионис в древните писания.


Перперикон; Акрополът
Във времето се появява Акропола - на най-високата част на хълма, Двореца, а предградията, от изсечени в скалите къщи, значително се разрастват. През 375-378 г. градът е опожарен от готите, с което се слага карай на езическия му период. През V век същият е възроден, преживявайки нов разцвет и просъществува до XIV век , когато османското нашествие води след себе си забравата му .

При последното ми посещение - преди години, на скалния град пътят до горе бе постлан с чакъл, сега пътеката е оформена от каменни плочи и изкачването нагоре е по-лесно и удобно. Мащабите на града ме бяха впечатлили в миналото, но сега след новите разкопки - достигнатите размери са още по-забележителни. 

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.