Ужасът наречен Дахау или за първия концентрационен лагер в Германия

август 16, 2018
Надписът от ковано желязо, който посреща на входната порта, извеждаща на плаца. Емблематичен за повечето концентрационни лагери. "Arbeit macht frei." (буквално "Работата прави свободата")
След замъците на Бавария следващата ни отбивка е носител на коренно противоположни чувства, мисли и преживявания. Свързана с едно тъмно минало, оставило своя отпечатък завинаги в световната история - Холокоста.

Дахау е малък град в Бавария, близо до Мюнхен. И щеше да остане малко китно провинциално градче, ако не беше тъмната сянка от миналото, която лежи над него и днес. Годината е 1933 г. Адолф Хитлер идва на власт. Няколко седмици след овластяването, на 20 км. от Мюнхен е изграден изправителен лагер за политически противници на управляващите. Впоследствие обхватът на насилствено пребиваващите е разширен от немски дисиденти до синти и роми, последователи на Йехова, полски граждани, хомосексуалисти и разбира се евреи. Всяка една категория от жертви на Нацистка Германия е имала представители тук.


Регистрационни картони. Над 200 000 души са преминали през ужасния режим на Дахау, 41 500 от тях загиват. Затворниците са от 30 националности, като от тях 138 са българи.
Създаден пръв концентрационният лагер Дахау е ползван за модел за построените по-късно. В него се е случвало всичко, което се е случвало във всеки един от тях. Доведени тук без съд и присъда хората са били подлагани на системен тормоз, недохранване, медицински тестове, тежък труд, довеждащи до психическата и физическата им разруха. Така лагерите на Нацистка Германия остават в световната история със зловещото прозвище "лагерите на смъртта".


Спалните помещения, представляващи бараки дълги от по 100 метра,  вече не съществуват. Направени са възстановки само на две от тях. От останалите могат да се видят само постаментите, които очертават границите им и номерата, означаващи ги. На снимката се вижда местоположението на барака номер 5. Площта между барака номер 3 и барака номер 5 е злокобно мястото - там е паркирал камионът, в който са се провеждали медицински тестове над хора. Стремежът на СС за създаване на чиста и генетично необременена раса води до поредица от нечовешки опити във всеки един концентрационен лагер за постигане на тази идея. 
На задния план на снимката горе се вижда електрифицирана телена ограда - една от мерките срещу бягство. Пред нея има обособена част, която е била забранена зона и обстрелването на нея ставало без предупреждение. Обособената зона е последвана от изкопен ров. И ако затворникът все пак е успеел да стигне до телта - там го очаквало високо напрежение.


Скулптура, пресъздаваща ужаса на живота в лагера, изработена от бивш затворник с югославянски произход. 
Освободен от американците през април 1945, концентрационният лагер Дахау остава в историята като най-дълго съществуващия нацистки лагер.



Карцерът - където са затваряли не само провинили се затворници, но и провинили се от СС. Помещенията са тесни, като практика е било допълнително да ги стесняват събирайки вътре по десетина човека. Така никой не е можел да легне - всички е трябвало прави да изтърпяват наказанието си - дни и нощи без сън, без възможност дори за кратка почивка. Разкази на освободени хора пресъздават ужаса на карцера със среднощно превъртане на ключ в ключалка, издрънчаване на метално канче на пода на килията, последвано от оглушителен изстрел в нощта. 
Музиката е била едно от психологическите оръжията на лагерите. Оглушителното й и непрекъснато звучене нямало успокоителен и възпитателен ефект, а точно обратното - влудяващите ритми били създадени да подчиняват, да подлудяват, да пречупват. 


Сградата на новия крематориум. Когато капацитетът на създадения през 1940 г. крематориум става недостатъчен, през 1940 г. близо до него е издигнат нов - с повече пещи и ... газова камера.  


Пещите на крематориума, където се изгаряли телата на мъртвите.


Газовата камера. Монтираните душови накрайници са постановка - поставени са единствено за заблуда на тези, които трябвало да влязат без да създават проблеми в зловещата стая. Твърди се, че газовата камера в Дахау никога не е използвана за масови унищожения, но самото й съществуване само по себе си е достатъчно зловещо.
Достъпът до територията на бившия концентрационен лагер е безплатен. Множество табели, снимки, дори монитор, на който в определени часове се  излъчва филм, пресъздаващи тъмните години на лагера. Ако искате да чуете разказите на очевидци, може да се сдобиете с аудиогид, на предпочитан език срещу 4 евро. Там освен историята и основните предназначения на сградите в лагера, ще имате възможност да чуете бивши затворници, пресъздаващи спомените си от този черен период.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.